Оттук започва историята на интеграцията в Германия
За миньора няма никакво значение кой къде е роден, какъв цвят на кожата има или на кой Бог се моли – обичат да споделят в Рурската област. На няколкостотин метра подземен, надълбоко в тъмните шахти, нищожно осветявани от миньорските лампи, всички и без друго са покрити със сив прах и наподобяват съвсем еднообразно. Тук просто няма място за егоцентризъм, тъй като всеки би трябвало да може да разчита на останалите. Ако някой от миньорите допусне сериозна неточност, това може да аргументи гибелта на другиго. В мините солидарността е наложителна, само че тя не постоянно се демонстрира в връзките над земята - да вземем за пример, когато става дума за интеграцията на хора от разнообразни страни, живеещи в Германия.Рурската област с нейните близо 5 милиона поданици е известна като средище на хора от разнообразни националности и култури. В мините край Есен, Дортмунд, Бохум, Дуисбург, Ботроп или Гелзенкирхен преди време стартира да се написа историята на интеграцията на непознатите „ гастарбайтери " – най-вече от Турция и Полша.
Полските " паралелни общества "
Тази история стартира още през 70-те години на 19-ти век – по време на първата вълна от приток на задгранична работна ръка. След основаването на Кайзерова Германия, икономиката на страната се развива бързо, окрилена от фантазии за напредък като велика мощ. Енергийният апетит на бурно разрастващата се тежка промишленост е съвсем ненаситен. Затова Рурската област с нейните съвсем неизчерпаеми ресурси на каменни въглища се оказва с решаващо значение за младата и амбициозна нация. Строят се нови шахти и минодобивни предприятия, на всички места се търси повече работна ръка, в сравнение с немският пазар предлага.
Потребният „ човешки материал " за минните барони е набавен основно от тогавашната провинция Източна Прусия, която през днешния ден се намира в Полша. Предполага се, че до Първата международна война в Германия е имало близо 450 000 полскоговорящи служащи. Делът им в някои от минните колективи надминава 60 на 100. В редица немски градове от Рурската област се появяват същински „ полски " колонии. „ Полските служащи са имали свои лични сдружения, лични вестници, синдикати и даже лична банка. Средата им е била мощно капсулирана ", споделя историкът Кристоф Зайдел.
Германските предприятия, а и политиците по това време не са имали никаква тактика по какъв начин да интегрират тези хора. Възможно е и това нещо да не е било мечтано. В резултат на все по-силните антиполски трендове в немската политика последователно се оформят „ паралелни общества " от поляци, споделя историкът Зайдел. На доста места немското население гледа отвисоко на пришълците, в редица обитаеми места на Рурската област се стига до културни и религиозни спорове сред най-вече протестантското немско население и консервативно-католически настроените полски мигранти.
Обратно към родината
Дял на задграничните миньори в немския въгледобив
След края на Първата международна война множеството полскоговорящи пришълци напущат Германия и отпътуват за новосъздадената полска национална страна или за други европейски въгледобивни райони. Само към една трета от тях остават и след 1920 година в Рурската област. Тези така наречен рурски поляци се асимилират съвсем напълно и стават неотменима съставка Рурската област.
През 50-те години на предишния век стартира идната огромна вълна на трудова имиграция. След края на Втората международна война Германия съумява още веднъж да се замогне благодарение на западните съдружници. Идват и годините на немското „ икономическо знамение ", в които Рурската област още веднъж стартира да изпитва дефицит на работна ръка. През 1955 Германия стартира да притегля на работа така наречен гастарбайтери от чужбина. Сключват се съглашения с Италия, Испания, а през 1961 и с Турция. Доста бързо турците се трансформират в най-многочислената мигрантска група.
През 60-те години на предишния век Германия не поставя съвсем никакви старания за интеграцията на тези служащи, тъй като допуска, че след година-две в мините те още веднъж ще си заминат. Това се трансформира през 70-те години, когато става все по-ясно, че временните служащи имат желание да останат трайно в Германия. Новосъздаденото акционерно сдружение „ Рурски въглища " стартира да предлага на своите задгранични чиновници курсове по немски език, разнообразни просветителни стратегии и правни съвещания. Създават се турскоезични фабричен издания, а футболните клубове се трансформират в един от най-важните фактори за интеграцията на чужденците.
Интеграция посредством жилищна политика
Есен, 1963: марокански миньори-гастарбайтери нанасят по лицата си предпазен пласт крем преди началото на промяната
Страната стартира да води и друга жилищна политика, тъй като се е поучила от грешките сполските работници и желае да избегне възникването на нови гета. „ Минодобивните сдружения разполагаха с огромен брой фабричен жилища ", споделя историкът Зайдел и разяснява: „ Когато турските гастарбайтери последователно доведоха и фамилиите си от Турция, беше ясно, че те не могат да останат в предходните бекярски жилища. Тогава те бяха настанени в новосъздадените квартали с жилища за минните служащи. При раздаването на жилищата се е внимавало да има съответна съразмерност сред турски и немски наематели, с цел да не пораждат нови гета.
Децата на турските фамилии получават и положителни просветителни шансове. Резултатите от тази изменена политика се усещат и през днешния ден. Когато историкът Зайдел държи своите лекции, отдадени на историята на минодобива в Рурския университет, значително от неговите днешни студенти са внуци на някогашните турски миньори. Според преподавателя, интеграцията на турските миньори е протекла доста по-успешно в сравнение с тази на редица други гастарбайтери в
Автор Ралф Бозен
Полските " паралелни общества "
Тази история стартира още през 70-те години на 19-ти век – по време на първата вълна от приток на задгранична работна ръка. След основаването на Кайзерова Германия, икономиката на страната се развива бързо, окрилена от фантазии за напредък като велика мощ. Енергийният апетит на бурно разрастващата се тежка промишленост е съвсем ненаситен. Затова Рурската област с нейните съвсем неизчерпаеми ресурси на каменни въглища се оказва с решаващо значение за младата и амбициозна нация. Строят се нови шахти и минодобивни предприятия, на всички места се търси повече работна ръка, в сравнение с немският пазар предлага.
Потребният „ човешки материал " за минните барони е набавен основно от тогавашната провинция Източна Прусия, която през днешния ден се намира в Полша. Предполага се, че до Първата международна война в Германия е имало близо 450 000 полскоговорящи служащи. Делът им в някои от минните колективи надминава 60 на 100. В редица немски градове от Рурската област се появяват същински „ полски " колонии. „ Полските служащи са имали свои лични сдружения, лични вестници, синдикати и даже лична банка. Средата им е била мощно капсулирана ", споделя историкът Кристоф Зайдел.
Германските предприятия, а и политиците по това време не са имали никаква тактика по какъв начин да интегрират тези хора. Възможно е и това нещо да не е било мечтано. В резултат на все по-силните антиполски трендове в немската политика последователно се оформят „ паралелни общества " от поляци, споделя историкът Зайдел. На доста места немското население гледа отвисоко на пришълците, в редица обитаеми места на Рурската област се стига до културни и религиозни спорове сред най-вече протестантското немско население и консервативно-католически настроените полски мигранти.
Обратно към родината
Дял на задграничните миньори в немския въгледобив
След края на Първата международна война множеството полскоговорящи пришълци напущат Германия и отпътуват за новосъздадената полска национална страна или за други европейски въгледобивни райони. Само към една трета от тях остават и след 1920 година в Рурската област. Тези така наречен рурски поляци се асимилират съвсем напълно и стават неотменима съставка Рурската област.
През 50-те години на предишния век стартира идната огромна вълна на трудова имиграция. След края на Втората международна война Германия съумява още веднъж да се замогне благодарение на западните съдружници. Идват и годините на немското „ икономическо знамение ", в които Рурската област още веднъж стартира да изпитва дефицит на работна ръка. През 1955 Германия стартира да притегля на работа така наречен гастарбайтери от чужбина. Сключват се съглашения с Италия, Испания, а през 1961 и с Турция. Доста бързо турците се трансформират в най-многочислената мигрантска група.
През 60-те години на предишния век Германия не поставя съвсем никакви старания за интеграцията на тези служащи, тъй като допуска, че след година-две в мините те още веднъж ще си заминат. Това се трансформира през 70-те години, когато става все по-ясно, че временните служащи имат желание да останат трайно в Германия. Новосъздаденото акционерно сдружение „ Рурски въглища " стартира да предлага на своите задгранични чиновници курсове по немски език, разнообразни просветителни стратегии и правни съвещания. Създават се турскоезични фабричен издания, а футболните клубове се трансформират в един от най-важните фактори за интеграцията на чужденците.
Интеграция посредством жилищна политика
Есен, 1963: марокански миньори-гастарбайтери нанасят по лицата си предпазен пласт крем преди началото на промяната
Страната стартира да води и друга жилищна политика, тъй като се е поучила от грешките сполските работници и желае да избегне възникването на нови гета. „ Минодобивните сдружения разполагаха с огромен брой фабричен жилища ", споделя историкът Зайдел и разяснява: „ Когато турските гастарбайтери последователно доведоха и фамилиите си от Турция, беше ясно, че те не могат да останат в предходните бекярски жилища. Тогава те бяха настанени в новосъздадените квартали с жилища за минните служащи. При раздаването на жилищата се е внимавало да има съответна съразмерност сред турски и немски наематели, с цел да не пораждат нови гета.
Децата на турските фамилии получават и положителни просветителни шансове. Резултатите от тази изменена политика се усещат и през днешния ден. Когато историкът Зайдел държи своите лекции, отдадени на историята на минодобива в Рурския университет, значително от неговите днешни студенти са внуци на някогашните турски миньори. Според преподавателя, интеграцията на турските миньори е протекла доста по-успешно в сравнение с тази на редица други гастарбайтери в
Автор Ралф Бозен
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ